Гадател
Начало / Актуално / Православни празници / Днес е летния Симеоновден 01 Септември

Днес е летния Симеоновден 01 Септември

Симеоновден е, днес да почерпят : Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Смиляна, Симана, Мона, Марта, Мона, Моню, Божан, Божана и техните производни.

Според народната традиция на Летен Симеоновден нищо не се изнася от дома, не се дава назаем и не се взима назаем, за да не излезе берекета от къщата, а също така и плодородието от стопанството.

Днес не се пере и не се простира, за да не са празни класовете на полето. Не се върши домакинска работа свързана с вълна, за да не нападнат вълци стадото и не се кладе огън докато орача не се върне в къщата, за да се предпазят посевите от пожари.

В този ден също се гледа, кой ще дойде първи в къщата, ако полазника (гостенина) е добър и богат, се очаква благополучие през годината, ако не е на здраве да е …

На Симеоновден земеделците започват есенната обработка на земята. Нашите предци са наричали този ден Нова година, тъй като със започването на есенната оран, един вид, започва и новата селскостопанска година.

По традиция в навечерието на Симеоновден стопаните носят в близката черква семена, които се използват за посев, за да бъдат благословени. Традицията повелява, че за да бъде плодородно семето е необходимо да бъде пуснато през гривна или пръстен на невеста, дупката на тесла, ухото на рало, изсушена змийска глава, отвора на мъжка риза и др.

Семената, които се използват за посев се складират в нови, чисти чували, като към тях се прибавя също, стрък босилек, червен конец с наниз от червени чушки, чушлета, чесън, плодове, орехи, сребърни парички, както и пепел от дърво, което е горяло в огъня на Бъдни вечер. Според народните вярвания по този начин се стимулира буйния растеж на посевите.

В ранното утро на Симеоновден по традиция домакините се заемат със замесване на пшеничено тесто и от него правят питки и кравайчета. Една от  питките се използва за ритуално захранване на добитъка, с който се орат нивята, на рогата им се поставят кравайчета, които са нанизани на червен вълнен конец.

Всички вече са готови за есенния празник, облечени в нови и чисти дрехи, орачи, сеячи и стопани кичат каруците и животните с цветя и венци и тръгват към нивите. Когато стигне на нивата стопанина ритуално разчупва една от питките приготвена по-рано сутринта и я разчупва на четири части, едната част хвърля на изток към изгрева на слънцето, прекланяйки се на животворната сила на слънцето. Друго парче дава на воловете, като признание и благодарност за тяхната помощ в стопанисването и обработката на земята. Третото парче заравя в земята, като дар към невидимите сили, които пазят имотите, а последното парче от питата изяжда той, за да бъде доволен от реколтата.

На днешния ден се коли курбан петле или кокошка, които заедно с пресните питки се занасят на нивата и каквото остане от тях се закопава в земята.

На Симеоновден се правят прогнози и за времето – каквото е времето в този ден, такова ще е и времето през януари. Ако на този ден видите кучето да лежи свито на кълбо, то според поверието зимата ще подрани и може да бъде много люта и студена.

Друго име на този празник е „Симеон брульо“, защото в днешния ден започва бруленето и събирането на орехите. В Родопите наричат деня „Устина“ и го почитат, за да не ги нападат вълци и мечки.

Освен летния Симеоновден има и зимен Симеоновден, който се чества на 3-ти февруари, обредността и на двата празника е много близка, тъй като и двата празника бележат важни точки в земеделската работа и най-вече обработката на земята.

Исторически факти, свързани с този църковен празник:

Св. Симеон бил роден през 357 г. в пограничната област между Сирия и Киликия, Мала Азия в бедно семейство на благочестиви християни. Детските си години прекарал като пастир, пасял чужди стада. Той изповядвал християнската религия и на 18-годишна възраст постъпил в манастир.

Не след дълго се усамотява в планинска пещера, като се отдава изцяло на пост и молитва, по този начин решил да се изолира напълно от света. Желанието му било да се отдели от суетата на светския живот и да бъде по-близо до Бога. Затова и построил каменна кула, висока 40 лакти, заживял в килия на върха ѝ, и оттогава бил наречен Стълпник. При него идвали много хора, които като чували пламенното му слово, „си тръгвали изцерени от болести и освободени от заблудите си. Езичниците строшавали пред очите му идолите си и заживявали по Божиите закони“.

Св. Симеон Стълпник починал на 103-годишна възраст.

Църквата празнува на 1 септември и в памет на неговата майка Св. Марта. Едно от местата, свързани с името на светеца е манастира „Св. Симеон Стълпник и Св. Петка Българска“ до село Огняново, община Елин Пелин. Той е построен със средствата на жителите на селото. Според преданията една жена от селото – баба Елена, сънувала, че на това място трябва да се построи манастир, но собственикът на нивата отказал. След известно време на нивата му паднал гръм, който убил няколко от овцете му. Мъжът приел това като божи знак и дал съгласието си. Старата жена посочила точно мястото, където да бъде построен, при което, по време на копаенето, строителите откриват в изкопа кандило и икони.

Всяка година на Летният Симеоновден (1 Септември) тук се прави курбан за жителите на село Огняново и околните села. Народа нарича празника „Симеоновден“, „Летни Симеоновден“, „Симеон орач“, „Симеон сърп“ и с него започва есенната оран и сеитба.

Честит празник на именниците!

Симеоновден – Православната църква посвещава първия ден от септември на св. Симеон Стълпник и св. Марта, като с този ден се отбелязва началото на новата църковна година.

Оставете вашето мнение за този материал в breezypointmn.us

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван !!! Задължителните полета са с звездичка *

*